Преди моето обръщане към Бога и
новорождението ми животът ми нямаше смисъл. Бях само на 37 години, но отчаяна и
много болна. Не виждах надежда, нито изпитвах радост, въпреки че имах семейство
с две скъпи за мен дъщери и работех като цигуларка в Плевенската филхармония.
Бях поставена на лидерски пост в социално-политическия живот, но не по
убеждение, а по принуда, поради сложни обстоятелства. Внезапната поява на тумор
в главата ми и бързото заключение на лекарите, че са изчерпали всичките си
възможности и ме очаква смърт, доведоха до Божията намеса в живота ми. Бях
пълен атеист и не бях слушала много за Бога, но когато в критичния за мен
момент ме поканиха и заведоха в Евангелската петдесятна църква, а аз чух за
първи път Божието спасително и изцелително послание за вечен живот и божествено
здраве, тогава без колебание направих своя избор. Приех с ,,детска вяра”, че
Бог изтръгва моментално тумора от главата ми и изцелява всичките ми останали
десетина болести, от които страдах постоянно. Симптомите на тумора не изчезнаха
веднага, но като приех Христос за свой Господ – Спасител и Неговата прошка за
греховете ми, вярата на Бога влезе в сърцето ми. Предадох Му безрезервно живота
си, семейството, работата и всичко, което имах, в служба на Божието царство и
за Негова слава!
